Начало | Събития | Официалният празник на град Етрополе – Петровден – ще бъде честван със специалните гости Илия Луков и Любка Рондова

Официалният празник на град Етрополе – Петровден – ще бъде честван със специалните гости Илия Луков и Любка Рондова


Илия Луков и Любка Рондова ще заемат специално място в празника на град Етрополе утре, 29-ти юни, по случай Петровден. Концертът ще се състои на централния площад от 19:00 ч., като кметът на Община Етрополе, инж. Богомил Георгиев, ще поведе традиционното „Най-дълго хоро на света”.

На събитието ще присъства министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, както и специални гости от чужбина, по покана на кмета на град Етрополе. Всяка година на Петровден, който е и празникът на Етрополе, жителите на града отдават своята почит пред величествено извисилия се Паметник на загиналите във войните етрополци. Важна част от тържествената програма по случай празника ще бъде участието на Илия Луков и Любка Рондова.

Празникът на град Етрополе води началото си от второто десетилетие на XX-ти век. На Петровден през 1927 г., при особено тържествена обстановка и в присъствието на Н.В. Цар Борис ІІІ, министри, военни и много официални лица е открит Паметника на загиналите във войните етрополци. Паметникът е построен по инициатива на Етрополската културно–просветна дружба в София, основана през 1904 г., и с доброволни дарения на стотици етрополци. Гордата фигура на българския войник увековечава паметта на загиналите за свободата на България етрополци през периода 1868 г. - 1918 г. Под фигурата на войника е изсечен следния текст като послание към поколенията: „Пътниче, като си отидеш, разкажи, че за свободата на Родината и брата-роб умряха те!”


Пълната програма на събитието вижте тук. 

Дуетният албум „Хоро Се Вие” на Илия Луков и Любка Рондова на CD и DVD е в музикалните магазини от Орфей Мюзик и с медийното съдействие на Българското Национално Радио.


Кратка историческа справка за град Етрополе:

Етрополе е разположен в красивата котловина на р. Малки Искър в северните склонове на Стара планина. Възниква като тракийско селище през VІІ–VІ в. пр. Хр. Икономическото благосъстояние и развитие на селището до голяма степен се дължи на неговото местоположение – в близост до древните пътища, свързващи Дунава с Македония и Тракия.

Данните от археологическите проучвания сочат, че Етрополската котловина е била заселена от тракийското племе трибали – рудари и скотовъдци. От недрата на Етрополския балкан местните жители са добивали желязна руда, злато, сребро, олово и медна руда. В по-късни векове изделията на етрополските майстори разнасят славата на града до Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одеса и др. Занаятчиите и търговците помагат със средства за строителството на църкви, училища, манастири и обществени сгради. С дарения са построени сградите на Общественото килийно училище (1811 г.), Взаимното училище (1830 г.), църкви и сгради при манастира. В Етрополе се намира храмовата икона “Старозаветна Троица“ от 1598 г. Тя е първата известна у нас средновековна икона,  подписана и датирана от своя автор - зограф Недялко.

Етрополе заема достойно място в историята на освободителното дело на българския народ през епохата на Възраждането. С делото на Васил Левски е свързано основаването на Тайния революционен комитет в Етрополе през есента на 1870 г. Значително място в историята на Етрополе заема участието на етрополци в Руско–турската освободителна война. Етрополци вземат активно участие в Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората  световни войни. В памет на всички етрополци, дали живота си за свободата на България, в центъра на Етрополе на 12 юли 1927 г., на Петровден, е открит Паметникът на загиналите във войните етрополци (1868 г. – 1918 г.) от Н.В. Цар Борис ІІІ.

Запазени и до днес и внасящи радост в ежедневието на етрополци са традиционните празници: “Пеене на пръстените”, “Атанасовден”, “Празник на етрополските зетьове” и Петровден. Всяка година градът привлича многобройни туристи и с природните си забележителности: Варовитец, Чертиград, Орлов камък, Грохотака, Кози дол, Беликаша, Бачийще, Враната вода и Куклите.


Дизайн и програмиране: