Илия Луков

Илия  Луков

За Илия Луков може да се пише много. Ние решихме да покажем една малка част от онова, което другите са казали и написали за него.

Професор Андрей Пантев

...Илия Луков е певец. 
Това определение може да има различни измерения.
Той е певец – личност и личност с характер. 
Във времената, когато ни заплашва вокална униформеност, той предостави своя талант не само на естрадна кариера, а и на запазването на българската особеност, българското различие, българското превъзходство, ако щете, в най-силно застрашената зона на масовата култура днес. 
В неговите песни има повечe от усещане за близост.

В тях има
дъх на родители
дъх на тревичка от роден край,
дъх на горди прадеди и най – вече
дъх на отечество.
От този дъх идва духът на всяко време.
Защото не всеки певец, та макар и надарен, може да постави своя талант в често неблагоприятната идея за запазване и развитие на онова, което прибързано и неясно назоваваме българщина. 
Той е неин носител, той е неин страдалец, той е нейното бъдеще. В това си благородно поприще той прави много повече за Отечеството от фалангата политици, държавници, журналисти и анализатори.
С тайнството на песента той ни връща към неунищожимите ни корени, за да ни напомни и увери, че имаме бъдеще. Това не се разбира с канцеларски формуляри и политически декларации, с преговори и протоколи, с параграфи и алинеи. То се усеща. А, тъкмо това е великата магия на изкуството. 
Ние разбираме, че благодарение на него сме успели да вникнем по-същностно в собствения си живот и в живота на тези, които са ни създали... 

Илия Луков – българският Орфей
Има личности в българското съвременно цивилизовано общество, които греят със стократно отразена светлина и са като факли по пътя ни към добруването на българщината и нейното съхранение. 
По такъв именно е Илия Луков – българският Орфей. Пее откакто се помни, хиляди са песните му, стотоци концерти, десетки албуми. 
Да посветиш цялата си младост на единствения идеал – родолюбието, да миткаш в отчаяно търсене на средства за въздигане на храмове и камбани, да милееш за всяко парче родна земя и за всяка зареяна нейде българска душа е непосилно за цели правителства, камо ли за една личност. 
Публиката му неизменно плаче и се радва ва великолепните му концерти, виждала съм как му поднасят не само цвете, а и деца да ги целуне и благослови. 
Излъчването му е на светия, благост и доброта лъхат от цялостното му поведение на артист и човек, гърлото му не е издало досега ни един фалшив тон, прекрастният му тембър пълни слуха и душите със свежестта и зрелостта си. Авторските му песни съвестно следват богатите традиции, но привнасят съвременност и модерни интонации. И да се чуди човек няма ли институции в България, които да му обърнат полагаемото му се внимание, за да дадат възможности и средства да се разгърне според дадените му от Бога мащаби. 
Васа Ганчева


На Илия - с любов
Гласът му притежава магическа сила. Защото излиза не от гърлото, а от душата. В песните му пеят и плачат радостите и тъгите на обикновените хора. Затова го обичат. Затова го наричат не народен певец, а ПЕВЕЦ НА НАРОДА!
За пръв път го видях в отдавнашната вече есен на 1996 година. Дойде вкъщи, за да изпее на Дамян песента, която беше написал по стихотворението „ Обади се любов!”. Помня щастливата усмивка на Дамян, когато чу песента. Толкова рядко, някой можеше да го зарадва! Любовта на един млад талантлив човек към неговата поезия му донесе толкова необходимата, и толкова оскъдна по онова време радост. 
Едва ли ще забравя работата ни по албума „Обичам те”. В дългите зимни вечери обсъждахме стиховете на песните. Умувахме върху всяка дума, докато се получи пълно покритие върху текст и музика. И предчувствахме празниците, които ще се вихрят по площадите на села и градове, когато тези песни прозвучат в негово изпълнение!
А мога ли да забравя как се роди песента „Черна Цветница”, посветена на загиналите в Черногорската река Лим български деца........Сълзи имаше в очите ни. Сълзи бликат и в очите на хората, които я слушат. 
Неусетно станах член на неговия екип. Пътувах до Одрин, за да осветим спасените от смърт руини на църквата „Св. Св. Константин и Елена”. Взех участие в Първия общобългарски младежки фолклорен събор „С България сърцето” в Каварна. Готвя се да пътувам с него по турнето му из България и света. И си отговарям сама: от любовта му към България. От мечтата му да запази висок Българският дух. От съпричастието му към съдбата на народа. От желанието на хората да забравят поне за малко грижи и тревоги и увлечени от ритъма на песните му, да запеят с него, да извият кръшни хора и да заживеят „ С България в сърцето”, както живее той. 
Надежда Захариева

Красивите песни не признават граници
Когато успееш да докоснеш друга душа, тази душа ще завибрира от твоите чувства и ще отвори за теб своята душа с всичкото богатство, дадено му от Бог, за да ги сподели с теб и хората. 
Илия Луков влезе в моята душа, като отвори широко портите й. Така се родиха прекрасните песни, за да се пренесат до хората двете ни души чрез неговия уникален и неповторим глас. 
Ристо Краповски

Илия Луков - Девойче мало, убаво
 
Илия Луков - Гости сме на този свят
Илия Луков - Конче аджамия
 
Илия Луков - Магдалена
 
Илия Луков - Мъжка молитва
 
Илия Луков - Не бягай, Донке, от мене
 
Илия Луков - Ръката на мама
 
Илия Луков - Рупите земя загадка
Илия Луков - Сън сънувах, лично бе Стойне
 
Илия Луков - Великден
Илия Луков - Хоро на влюбени
 
Илия Луков - Земи огин
 
Илия Луков - Хубава си моя горо
 
Илия Луков - Я кажи ми облаче ле бяло
 
Илия Луков - Къде си вярна, ти любов народна
 
Илия Луков - Сладуно моме
 
Илия Луков - Отечество любезно
 
Илия Луков - Елено моме
 
Илия Луков - Eдно мало дете
 

Дизайн и програмиране: