Любка Рондова

Любка Рондова

Една от най-обичаните народни певици - Любка Рондова е родена в костурското село Шестево (днес Сидирохори), Егейска Македония през 1936 година. Тя е не само изпълнител, но събирач и изследовател на песенния фолклор от Македонския край, културен деец, преподавател по народно пеене, голям патриот. По време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949) е принудена, заедно със стотици други деца, да поеме по бежанските пътеки на Европа - без детство и без родители. Живяла е в Полша и Чехия. Завършва славянска филология в Карловия университет в Прага.
Със семейството си се събира чак след 20 години.

Сериозният й път на народна певица започва след идването в София, където постъпва в най-стария български ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев“. В него остава 30 години, като дълго време е солистка и лице на ансамбъла. В средата на българи, преселници от всички македонски краища, оформя и обогатява своя песенен репертоар, изграден основно върху песни, наследени от майка й и баба й.

През 1980 г. певицата прави първите си записи в Българското национално радио, а след това в Балкантон, Българската телевизия и Радио Благоевград. Има издадени много грамофонни плочи, аудио и видео албуми.
През 2000 г. е издаден първият й компактдиск „Смиляна“. В него са включени 22 най-популярни и обичани песни от богатото й почти 40-годишно музикално наследство.[1] През 2003 г. излиза и вторият й компактдиск „Песните са моите деца“, в който са включени 15 нови изпълнения. Девет от тях са автентични песни от родното Костурско.
И до ден днешен Любка Рондова продължава да издирва и записва автентични български народни песни.
За изключителния си принос към развитието и популяризирането на българската култура Любка Рондова е удостоена с орден „Стара планина“ и други държавни отличия.

Любка Рондова - Некюм невеста да бидем
Любка Рондова - Цяла София станала

Дизайн и програмиране: